Ботев път

Всеки един от нас е учил като дете песента “Тих бял Дунав”, маршовата песен, създадена по текст на Иван Вазов. В нея се пее за момента “кога се там съзирва козлодуйски бряг”, от който Ботевата чета се запътва към своята Голгота във Врачанския Балкан. В историческата ни памет пазим пътя ѝ от качването на Радецки до слизането на козлодуйския бряг, но частта с преминаването ѝ през Дунавската равнина остава малко настрани от знанието на широката публика. Именно маршрутът на Ботевата чета е и трасето, което ни избрахме за нашата инициатива, за да може да дадем и нашия малък дан към неговото популяризиране и облагородяване. В по-долните редове ще ви разкажем за неговата история.

120 км – толкова е разстоянието между мястото, на което е акостирал кораба “Радецки” и местността Йолковица във Врачанския Балкан, в която смъртта си намира Христо Ботев. 120 км, изпълнени със саможертва, с въодушевление, с героизъм, понякога и с отчаяние. Първите проучвания за четата на Ботев и нейния боен път датират от 1901 г., но тогава са били предимно фокусирани върху последните битки във Врачанския Балкан. От тогава датира и най-раният опит за установяване на лобното място на Ботев от малка комисия от Враца, предвожданана от Ботевия четник Стефанаки Савов. Нейна е и заслугата да опровергае написаното от Захари Стоянов, че поетът е убит на връх Вола. Същата комисия предлага да се издигне паметникът на Ботев на връх Околчица (там, където е сегашният кръст), за да може да е на място “видно, лично и достъпно, близо до последното сражение”.

На 2 юни 1927 г. комисия с участието на Никола Обретенов, член на щаба на Ботевата чета и единствен останал жив свидетел на гибелта на войводата, уточнява най-подробно целия район на последното сражение на Христо Ботев и стига до заключението, че Ботев е загинал привечер на 1 юни 1876 г. под връх Камарата на падината Йолковица.

Първото подробно изследване на целия път на Ботевата чета датира от 1946 г., когато в навечерието на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев, двама писатели Павел Делирадев и Димитър Осинин заедно с историка д-р Иван Велков на базата на събраните исторически данни очертават пътя на Ботевата чета от козлодуйския бряг до Камарата и Околчица. Именно на Осинин е и идеята да се изгради паметникът в чест на подвига на Ботевата чета – мемориалната алея “Ботев път” от Козлодуй до Врачанския Балкан. През 1949 г. Димитър Осинин организира и маркирането на историческия път с 54 каменни знака, като след 1953 маркрировката от подножието на Врачанския Балкан до лобното място, с което знаците стават 68.

На следващата година, 1954, врачанската общественост лансира идеята да се сфоримира алея по маршрута, очертана с дървета и декоративни дървета и храсти. Ще минат близо две десетилетия и вече от 1971 г. ще бъде окончателно оформен единствения по рода си паметник, очертан от 120-километровата алея от Козлодуй до лобното място на Христо Ботев.