Botev Route

Всеки един от нас е учил като дете песента “Тих бял Дунав”, маршовата песен, създадена по текст на Иван Вазов. В нея се пее за момента “кога се там съзирва козлодуйски бряг”, от който Ботевата чета се запътва към своята Голгота във Врачанския Балкан. В историческата ни памет пазим пътя ѝ от качването на Радецки до слизането на козлодуйския бряг, но частта с преминаването ѝ през Дунавската равнина остава малко настрани от знанието на широката публика. Именно маршрутът на Ботевата чета е и трасето, което ни избрахме за нашата инициатива, за да може да дадем и нашия малък дан към неговото популяризиране и облагородяване. В по-долните редове ще ви разкажем за неговата история.

120 км – толкова е разстоянието между мястото, на което е акостирал кораба “Радецки” и местността Йолковица във Врачанския Балкан, в която смъртта си намира Христо Ботев. 120 км, изпълнени със саможертва, с въодушевление, с героизъм, понякога и с отчаяние. Първите проучвания за четата на Ботев и нейния боен път датират от 1901 г., но тогава са били предимно фокусирани върху последните битки във Врачанския Балкан. От тогава датира и най-раният опит за установяване на лобното място на Ботев от малка комисия от Враца, предвожданана от Ботевия четник Стефанаки Савов. Нейна е и заслугата да опровергае написаното от Захари Стоянов, че поетът е убит на връх Вола. Същата комисия предлага да се издигне паметникът на Ботев на връх Околчица (там, където е сегашният кръст), за да може да е на място “видно, лично и достъпно, близо до последното сражение”.

On 2 June 1927 a commission with the participation of Nikola Obretenov a member of the headquarters of the Botev Detachment , and the last remaining alive witness of the death of the poet researches and establishes the whole region of the last fight of Hristo Botev and concludes that Botev was killed in the late afternoon of 1 June 1876 under the Kamara Peak in the Yolkovitsa Valley.

Първото подробно изследване на целия път на Ботевата чета датира от 1946 г., когато в навечерието на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев, двама писатели Павел Делирадев и Димитър Осинин заедно с историка д-р Иван Велков на базата на събраните исторически данни очертават пътя на Ботевата чета от козлодуйския бряг до Камарата и Околчица. Именно на Осинин е и идеята да се изгради паметникът в чест на подвига на Ботевата чета – мемориалната алея “Ботев път” от Козлодуй до Врачанския Балкан. През 1949 г. Димитър Осинин организира и маркирането на историческия път с 54 каменни знака, като след 1953 маркрировката от подножието на Врачанския Балкан до лобното място, с което знаците стават 68.

On the next year, 1954, the community of Vratsa stated the idea along the route to be formed an alley trees, decorative trees and bushes. Two decades had to pass, and in 1971 was finally formed the unique monument, along the 120-km alley from Kozoloduy to the place of death of Hristo Botev.